ТЕЛЕФОН ЗА ВРЪЗКА - 0700 20 661

Верификация/валидиране на лабораторните методи

Споделете в социалните мрежи

Share on facebook
Share on linkedin
Share on twitter
Share on email
магистър-химик Иван Гивечев - Ръководител сектор "Химични изпитвания"
инженер-биотехнолог Соня Балканска

Преди да една услуга (метод за изпитване или пробовземане) да достигне до възложителите на изпитвания, тя преминава през различни етапи на проверка за приложимостта й, както и за определяне на специфичнте и характеристики.

Лабораторните методи, включват:

  1. Външни методи – български и международни стандарти, Директиви, Наредби, Европейска фармакопея, Методи, разработени от научно признати организации, методи на производители на лабораторна измервателна апаратура, които са верифицирани, както и
  2. Вътрешнолабораторни методи – разработени от лабораторията, и стандартизираните методи, използвани извън предназначения обхват, или изменени по друг начин които са валидирани.

За всички методи е извършена оценка на неопределеността чрез прилагане на статистически техники за анализ на данните.

Разработването на вътрешнолабораторни методи се налага поради различни причини

– Не съществуват подходящи методи за определяне на някои характеристики за конкретни продукти;

– Модифициране на някои от съществуващите методи за изпитване, поради подмяна на техническо средство (когато лабораторията разполага с по-модерно такова от описаното в стандартизирания документ) или подмяна на спомагателно оборудване, както и подмяна на методите на пробоподготовка с по-модерни такива;

– Навлизането на пазара на нови инструменти обикновено изпреварва процеса по стандартизиране на методи за тях;

– Желание на клиента за конкретно изпитване и налично обезпечаване с подходящи измервателни средства;

– Икономически съображения.

Всички разработени вътрешно лабораторни методи за изпитване и модифицираните стандартизирани методи за изпитване задължително се валидират преди внедряването им в аналитичната практика на ИЦ ГЛОБАЛТЕСТ.

ИЦ ГЛОБАЛТЕСТ работи в областта на относителните измервания, при които в измервателната практика се прилагат сертифицирани сравнителни материали/ вещества със сертифицирани стойности и/или естествени проби с добавка, въз основа на които се приписват стойности на измерваните физични величини.

Процедурата по валидиране е свързана с експериментално потвърждаване на метода чрез представяне на обективно доказателство за изпълнени изисквания относно специфичната употреба.

За доказване действителното валидиране на метода се използва сравнителен системен и аналитичен подход чрез анализиране на всички елементи, включени в метода за измерване (еталони, ССМ, ССВ, СРМ, СРЩ, средства за измерване, спомагателно оборудване, обекти на измерване, подготовка на пробите за измерване, оптимизиране условията на заобикалящата среда, квалификация на персонала, сравнение с резултати от други методи, персонал, междулабораторни изпитвания за пригодност, други фактори, т.н.), т.е. прилага се системно оценяване на факторите, влияещи върху резултата от измерванията.

За да внесем яснота, по предоставената по-долу информация, ще направим обяснение на използваните в тази статия термини.

Валидиране – Проверка/верифициране дали определените изисквания са подходящи за предвидената употреба.

Проверка/верифициране – Предоставяне на обективни доказателства, че даден обект удовлетворява определени изисквания

Граница на откриване (LOD)

Определение 1 – Измерена количествена стойност, получена от дадена измервателна процедура, за която вероятността за фалшиво потвърждаване на отсъствието на компонент в материал е β, и за която е дадена вероятност α за фалшиво потвърждаване на неговото присъствие

Определение 2 – Граница на откриване на измервателната процедура е най-малкото количество от определяемия компонент в пробата, което може да бъде открито, но не задължително количествено изчислено като точна стойност

Граница на определяне (LOQ) – Граница на определяне на измервателната процедура е най – малкото количество от изследвания компонент в пробата, което може да бъде определено с подходяща прецизност и точност

Измервателна процедура – Детайлно описание на измерването в съответствие с един или повече измервателни принципи, или с даден измервателен метод, базирано на измервателен модел и включващо всяко изчисление, използвано за определяне на резултата от измерване

Селективност – Свойство на измервателната система, използвано при определена измервателна процедура, чрез което се осигуряват измерени количествени стойности за един или повече компоненти по такъв начин, че стойностите на всеки компонент са независими от други компоненти или количества в явление, главна част или субстанция, обекти на изследването.

Точност на измерването (A) – Степен на близост между измерената средна количествена стойност и истинската количествена стойност на измерваната величина. Точността се определя от два фактора: истинност и прецизност. Количественото представяне на точността се дава с аналитичния добив

Истинност – Степен на близост между средната на безкраен брой количествени повторяеми стойности и референтна количествена стойност. Истинността е обратимо свързана със систематичната грешка на измерването. Поради тази причина количественото измерение на истинността се изразява чрез отместването на измерването

Прецизност – Степен на близост между индикации или измерени количествени стойности, получени при повторяеми измервания на един и същ или близки обекти, при определени условия

Повторяемост (r) Прецизност на измерването, получена при определен набор от повторяеми условия на измерване

Възпроизводимост – Прецизност на измерването, получена при определен набор от възпроизводими условия на измерване

Граница на повторяемост – Стойността, под която се намира с определена вероятност абсолютната стойност на разликата между два резултата от изпитването, получени при условия на повторяемост

Граница на възпроизводимост – Стойността, под която се намира с определена вероятност абсолютната стойност на разликата между два резултата от изпитването, получени при условия на възпроизводимост

Обхват – Набор от стойности на количества от един и същ вид, които могат да бъдат измерени с даден измервателен инструмент или измервателна система с определена инструментална неопределеност на измерването, при определени условия. Определя се от интервала между границата на количествено определяне и горната граница, при която възниква неприемлива промяна в чувствителността или в неопределеността от измерване

Линейност – Способността да се получат с помощта на аналитичната процедура (в даден обхват) резултати от изпитване, които са правопропорционални на концентрацията (количеството) на анализираното вещество в пробата

Неопределеност – Неотрицателен параметър, характеризиращ дисперсията на количествените стойности, които могат да бъдат приписани на измерваната величина, базиран на използваната информация. Характеристиката е неприложима за неколичествени методи.

Отместване (d) Числена стойност, изразяваща систематичната грешка на измерването

Относително стандартно отклонение (RSТD %) Относително стандартно отклонение е отношението на стандартното отклонение, получено от измерването на най-малко 10 повторения на една и съща стандартна проба и средноаритметичната им стойност

Систематична грешка – Компонент на грешката на измерването, който при извършване на повторими измервания остава постоянен или варира по предвидим начин

Устойчиност – Способност на аналитичната процедура да остане незасегната от малки промени в нейните параметри

Метрологична проследимост – Свойство на резултат от измерване, съгласно което, резултатът може да бъде свързан с референтен елемент чрез документирана непрекъсната верига от калибрирания, всяко от които внася принос към неопределеността на измерване

Специфично за микробиологичните методи:

Точност – Точността на метода е мярка за приближението на резултатите към „истинската” стойност

Долна граница на откриване – При методите, при които се изброяват колонии, долната граница на откриване на метода е този брой микроорганизми (x), при който вероятността (Po) да се установи отрицателен резултат е равна на 5% (Po = 0,05).

При методите, при които се определя най-вероятно число (НВЧ) долната граница на откриване на метода е крайният случай, когато само една епруветка от набора е с положителен резултат

 

Горна граница на откриване – При методите, при които се изброяват колонии, горната граница на откриване е крайният случай, при който броя на микроорганизмите става неясен, за да се получи валидно и точно определяне. Тази граница не е ясно фиксирано число.

При методите, при които се определя най-вероятно число (НВЧ) горната граница на откриване е крайният случай, когато само една епруветка от набора е с отрицателен резултат

Специфичност – Специфичността е отношението между броя на „истинските” отрицателни колонии и общия брой на отрицателните колонии („истински” отрицателни колонии и „лъжливи” положителни колонии) изброени в презумптивния етап

Чувствителност – Чувствителността е отношението между броя на „истинските” положителни колонии и общия брой на положителните колонии („истински” положителни колонии и „лъжливи” отрицателни колонии) изброени в презумптивния етап

Повторяемост – Степен на съответствие на резултатите получени от поне 10 последователни измервания на идентични проби, проведени при едни и същи условия на измерване (един и същи метод, от един и същи оператор, при едни и същи аналитични/ технически параметри и апаратура в една лаборатория за максимално кратък период от време). Мярка за повторяемостта r е стандартното отклонение на тези резултати sr (брой данни ≥ 10).

Коефициент на вариация (CV) – за неотрицателните характеристики това е отношението на стандартното отклонение към средноаритметичното

Индекс на разсейване на Поасон – Х2 – Изчислява се индексът на разсейване на Поасон за две успоредни посевки

Относителна истинност – степента на съответствие на резултатите от измерване, получени с помощта на  оценявания метод и с помощта на признат референтен метод

Отрицателно отклонение – възниква в случай, че  алтернативният метод дава отрицателен резултат без потвърждение, когато референтният метод дава положителен резултат. Това отклонение се превръща в фалшив отрицателен резултат, когато истинският резултат може да бъде доказан като положителен

Положително отклонение- възниква в случай, че  алтернативният метод дава положителен резултат без потвърждение, когато референтният метод дава отрицателен резултат. Това отклонение се превръща в фалшив положителен резултат, когато истинският резултат може да бъде доказан като отрицателен.

Неопределеност – Неотрицателен параметър, характеризиращ дисперсията на количествените стойности, които могат да бъдат приписани на измерваната величина, базиран на използваната информация. Характеристиката е неприложима за неколичествени методи

Възпроизводимост – Възпроизводимостта е мярка за съответствието между резултатите получени в една и съща лаборатория с един и същи метод за еднакъв тестван или референтен материал при различни условия (различни аналитик, оборудване и по различно време). Тази възпроизводимост се нарича още вътрешнолабораторна възпроизводимост RL.

 

На верифициране се подлагат всички стандартизирани методи, както и методи утвърдени от признати международни организации, контролни органи или такива посочени в нормативната уредба

При извършване на валидиране/верифициране на метод за изпитване, валидирането/верифицирането обхващат различни комбинации от характеристики, в зависимост от предвидената употреба, така че да се постигне съответствие с определените изисквания

При извършване на валидиране/верифициране на метод за изпитване освен валидиране/верифициране на определените характеристики на метода за изпитване се извършва изчисляване и оценяване на неопределеността на измерването с цел да се осигури метрологична проследимост на метода за изпитване

Получените резултати от валидиране/верифициране на метод за изпитване се сравняват с определени аналитични критерии, като данните от това сравнение служат за изграждане на протокол от валидиране/верифициране на метод за изпитване

Ново валидиране на метод се извършва при внасяне на изменения при вече валидиран нестандартизиран или вътрешнолабораторен метод

Нова верификация на метод се извършва при промяна на метода, промяна на техническото средство, при нов ССМ/СРЩ или когато Ръководителят на лабораторията прецени, че е необходимо

Подобни публикации

Искате да поговорим за бизнес?

Посетете нашия сайт >>